Шумен.net

Богатото историческо минало на град Шумен се свързва много силно с възникване¬то и развитието на българската държава. Шумен е известен икономически, транспортен, туристически и културен център в Североизточна България. Той има важно средищно разположение в южния край на Севе-роизточна България при средна надморска височина от 220 м. Градът отстои на 60 км северно от Стара планина, на 92 км западно от Черно море и на 116 км южно от р. Дунав, съответно от пристанищните градове Русе и Силистра.
Шумен събира като във фокус пътищата от Южна България, главно от Бургас /150 км/, Карнобат /101 км/, Ямбол /141 км/ и Сливен /145 км/ - посредством не много високите проходи в източната част на Стара планина - Ришки, Вьрбишки и Котленски. Разположен е в подножието на Шуменското плато, по двата терасирани бряга на р. Поройна /Боклудска/ при изхода й в низината. Градът използва наличните природни предимства - строителни материали, плодородни почви, карстовите изворни води и др.

Шумен е стар крепостен град. Неговото възникване и развитие е свързано с крепостите му в източния край на Шуменското плато. Според археолози Шуменската крепост е строена през четири основни периода - ранно и късно античен, ранно и късно средновековие. И през четирите периода основната градообразуваща артерия е с посока изток-запад и площадката пред главната базилика. През къснофеодалния период се е оформил и външен град, вън от крепостта с жилища на народа. Крепостта е експонирана много добре и е една важна атракция за научнопознавателния туризъм. В крепостта е открито селище от бронзовата и халщадската епоха, тракийско селище /V в. пр. н. е./, римска и византийска крепост с жилища, кули, базилика и различни монети. Шумен, заедно с Плиска и Преслав е бил прабългарско укрепление Л/П-Х в./, което се развива във феодален град, с феодален замък с вътрешна крепост и много черкви и работилници /ХП-Х1У в./. Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, в който се споменава за посещението му в Шумен. Българските ханове са ценели стратегическото значение на тази крепост. Името на Шумен Симеонис /Шимеонит/ се споменава за пръв път през XII век. През 1153 г. арабският пътешественик Идриси описва града като "стар и прочут при полите на върхове, в добре напоявана и прекрасно обработена покрайнина, със значителна търговия". Проф. Томашек, Иречек и др. считат, че Симеонис е видоизмененото арабско название на цар Симеон. Дубровнишките търговци споменават града с име Шумна или Шумен /ХШ-ХГУ в./. Бехайм, който описва походите на Владислав III Варненчик през 1444 г., нарича крепостта Шемла, а неговият съвременник Калимах - Шумен. К. Иречек, д-р Ив. Богоров и А. Ишир-ков обясняват етимологията на Шумен от "шума" и "зашумен", тъй като градът се намирал в гориста, зашумена местност. Това според нас е по-вероятно. Подобни наименования има в Сърбия - Шумадия и в Чехия - Шумава.

С настъпилото икономическо развитие на България градът "излиза" от крепостта на платото и се развива по р. Поройна на изток. Според Стр. Лишев и Б. Цветкова през XIV в. Шумен се издигнал като значителен административен и икономически център, който дори надминал и изместил старата столица Преслав.

Със завладяването на Шумен от турците в града се настанил голям гарнизон и моха-меданска колония. Тук идват и евреи, а много по-късно татари и арменци.

Шумен от епохата на късното Средновековие е известен с четири паметника на кул-турата. Първият от тях е Безистена, построен за нуждите на дубровнишките търговци през XIV век. Запазен е и до днес, сега е превърнат в ресторант. Шумен е бил в ония времена междинен пункт за търговия на дубровничани с Провадия, Варна и Анхиало /Поморие/. Вторият паметник е Часовниковата кула, която е построена в 1741 г. като самостоятелен обект в непосредствена близост до т. нар. Саат джамиси. Кулата представлява каменна призма, като в нея е вградена чешма. Последната има надпис и е богато украсена с орнаменти. Само няколко години по-късно е изградена Томбул джамия /1745 г./, която е най-голямата и най-красивата по рода си в България. В някогашната най-оживена административно-търговска част на града е оригиналната Куршум чешма /1769 г./. Чешмата е покрита с оловни плочки, откъдето е получила името си. Част от нейния надпис гласи: "Постройката е прекрасна като рая, водата й по-скъпоценна от животворна".

Шумен е прочут с видни прояви през нашето Възраждане. Тук са открити едни от първите училища, читалища, библиотеки и първият български оркестър /с помощта на унгарски емигранти, придружаващи Лайош Кошут/. Шумен, наред със Свищов и Лом, спо¬ри и за първия театър. С името на този град е свързана дейността на Васил Друмев, който в 1860 г. написва "Нещастна фамилия", както и на авторите на първите драматични произведения - "Михал" от Сава Доброплодни /1853 г./ и "Училищно театро-Чорбаджията" от Добри Войников /1864 г./.

През ХУН-Х1Х век Шумен е голям занаятчийски център на казанджии, ковачи, златари и др. Прочува се и като търговски център. Българският елемент бързо заема превес в етническия състав на града. Много българи от Поповско, Търговищко, Преславско, Ново-пазарско, а по-късно и от Кюстендилско, както и от съседните села Дивдядово, Дибич, Кюлевча, Ивански се заселват в града. След Освобождението, макар и бавно, се променя стопанският облик на Шумен, било поради голямото изселване на турците, било поради конкуренцията на европейските стоки. Нанесен е удар върху прославеното шуменско занаячийство и търговия. Идват заселници от Царибродско, Босилеградско, Добруджа, Македония и Тракия. Откриват се първите фабрики на пивоварната /1882 г./, мелничарската, кожарската, маслодобивната и спиртната промишленост. За това допринася евтината работна ръка, селскостопанските суровини, както и улесненият транспорт - с прокарването на жп линия София-Варна /1899 г./, Цар-Преслав и Шумен-Карнобат. Бързо се оформя шосейната мрежа към Русе, Варна, Силистра, София, Преслав и Карнобат. Съдейки по броя на населението Шумен се развива до Втората световна война твър¬де бавно. От 23 093 ж. в 1880 г. /когато градът бил по-голям от София и на 4-то място след Пловдив, Русе и Варна/ той нараства в 1920 г. едва на 23 753 /само с 660 души/. Бързото му нарастване започва след 1950 г., като в края на 1979 г. вече достига 100 хил. души. През 1985 г. има 100 050 ж., а през 1992 г. - 93 225 ж. Намаляването се дължи на изселници в Турция.

В 33-те промишлени предприятия работят около 24 хил. работници. Промишлеността обхваща пет основни отрасли: товарно автомобилостроене, обработка на цветни метали, химическа и хранително-вкусова.

Товарното автомобилно машиностроене дава производство още с откриване на за¬вод "Мадара" в 1958 г. Първоначално продукцията обхваща над 500 вида резервни части. Сега този завод е ядро на Стопанския комбинат за тежкотоварни автомобили. В сътрудничество с чехословашките автомобилни заводи "ЛИАЗ" бяха произведени първите камиони тип "Шкода". "Шкодите" на завода са в три модификации. В комбината "Мадара-Лиаз" се правят опити за роботизация на производството. Той получава детайли от заводи във Враца, Русе и Оряхово.

Машиностроенето в Шумен е представено и от заводите за инструментална екипировка /щанци, матрици, пресформи и др./ за нуждите на производствения комплекс "Изот". Освен това в града има предприятия за ремонт на автомобили, за селскостопански машини, за металообработване, за емайлирани съдове и др.

От 1979 г. работи комбинатът за обработка на алуминий. Произвеждат се над 250 вида алуминиеви профили, ленти и фолио. Разнообразната продукция намира широко приложение в машиностроенето /вагони, автобуси, хладилна техника/, строителството /предимно дограма за врати, витрини и др./.

Шумен е средище на териториално-производствен комплекс за развитието на сили-катната промишленост на базата на каолина и пясъка. Изграден е завод за порцеланови плочки, предприятие за строителни материали. Най-старият промишлен отрасъл е хранително-вкусовата промишленост. Към него спадат месокомбинат, тютюнопреработвателно предприятие, което прави и цигари, пред-приятие за спиртни напитки, брашна, млечни произведения, растителни масла, консерви, хлебни и сладкарски изделия, бира и др.

С по-ограничено значение са дървопреработващата, мебелната, химическата, ши-вашката и полиграфическата промишленост. В землището на града се отглеждат зърнени и технически култури, грозде, плодове и зеленчуци. Шумен е прочут лозарски център. Хубави лозя има около Шумен / квартал Дивдядово и селата Осмар, Драгоева, Златари др./. С голяма известност се слави осмарският пелин. В Шуменския край се произвеждат 20 милиона лозички го-дишно.

Край Шумен още в 1864 г. е изградено животновъдното депо "Кабиюк", което днес е Държавен племенно-животновъден комплекс. Отглеждат се елитни животни за разплод и то предимно коне за езда. В града има и научноизследователски институт по животновъдство.

Обновен е центърът на града, където се издигат големите хотели "Мадара" и "Шумен" и много красиви сгради от двете страни на широкия булевард, започващ от жп и автогарата. На запад от града е зоната за отдих "Кьошкове". Възстанови се Казанджийската улица, която напомня за някогашните 50 занаятчийски бранша. В "Черковна махала" се реставрираха няколко възрожденски къщи, свързани с живота на видни шуменци.

Шумен и близките стари столици Плиска, Велики Преслав, близкият Мадарски конник бяха основание на Илчов баир да бъде издигнат паметник по случай 1300 години от създаването на България. Централният площад бе наименуван по този случай "1300 години Българска държава".

Шумен е важен културно-просветен център. Изградени са театър, библиотека, музей, дом на техниката, запазени са къщите, свързани с Лайош Кошут, Добри Войников, Панайот Волов. Началото на шуменския университет "Константин Преславски" е поставено през 1964 г. като филиал на софийския университет. До 1979 г. е висш педагогически институт. Близостта до черноморските ни курорти, до Плиска, Велики Преслав, Патлейна и Мадара правят Шумен фокус на туристически пътувания и интереси.